Предпочитам Исус Христос

 Скъпи Царю Исусе, благодаря Ти, че ме спаси. Всеки път, когато се нося, всеки път, когато падна, всеки път, когато забравя кой съм, Ти идваш тичеш, Ти възстановяваш. Ти ми напомняш, че съм Твой. Дори когато силата ми отслабва и тялото ми отслабва, няма да се страхувам, защото Ти, Исусе, си с мен. Ти си силата в моята слабост. Ти си спокойствието в моя хаос. Дори да загубя всичко, което светът казва, че е ценно - богатство, успех, репутация, няма да загубя надежда, защото все още Те имам. И Ти си повече от достатъчен. Ти си този, който обеща: „Никога няма да те оставя, нито ще те забравя.“ И Ти спази това обещание. Във всяка тъмна долина, във всеки непознат сезон, във всяка тиха нощ, Ти беше там. Когато бях твърде уморен, за да вдигна глава, Ти я вдигна за мен. Когато бях заобиколен от неща, които не разбирах, Ти ме защити по начини, които не можех да видя. Ти ме защити от опасности, за които дори не знаех, че съществуват. И благодарение на теб мога да кажа с увереност, че по-велик е този, който е в мен, от този, който е в света. Да, Господи, имам нужда от теб. Имам нужда от теб всеки час. Имам нужда от теб всеки дъх. Няма част от живота ми, която да може да процъфтява без теб. Без теб съм неспокоен. Без теб съм изгубен. Но в теб намирам мир. В теб намирам покой. В теб намирам живот. Този свят може да предложи слава или богатство, внимание или аплодисменти, но нищо от това не е трайно. Нищо от това не удовлетворява. Нищо от това не ме следва във вечността. Затова избирам теб, Исусе. Предпочитам да те имам пред всичко, което този свят може да даде. Ти си повече от достатъчен. Помогни ми, Господи, да не се заблуждавам от това, което блести. Помогни ми да не гоня сенките, когато светлината на света върви до мен. Научи ме да градя живота си върху това, което е вечно, върху Твоето слово, върху Твоето присъствие, върху Твоята любов. Дай ми сърце, което копнее за небето повече от земята. Нека очите ми бъдат вперени във вечността, където молец и ръжда не унищожават и където съкровището ми наистина е с теб. Дори в моменти, когато се чувствам сам, напомни ми, че никога не съм наистина сам. Дори когато не мога да те усетя, мога да се доверя, че си близо. Когато тялото ми е уморено, болно или съкрушено, стоя на Твоето обещание. Чрез Твоите рани съм изцелен, изцелен духом, изцелен душата, изцелен тялом, изцелен на всяко място, където болката се е опитала да пусне корени. Благодаря Ти за истинността на Твоето слово в Псалм 37: стихове 23 и 24: „Господ утвърждава стъпките на онзи, който се радва на Него; ако и да се спъне, няма да падне; защото Господ го подкрепя с ръката Си.“ Да, Господи, може да се спъна. Може да се спъна от страх. Може да се уморя в чакането, но няма да падна, защото ръката Ти е под мен. Ти ме хващаш. Ти ме вдигаш. Ти ме държиш, докато мога да се изправя отново. За да не живея в страх, без страх от бъдещето, без страх от провал, без страх от това, което този свят може да донесе. Защото знам кой ме държи и знам кой държи утре. Господи Исусе, напътствай всяка моя стъпка. Бъди моят компас, когато не знам накъде да тръгна. Бъди моята светлина, когато пътят напред е тъмен. Научи ме да ходя в Твоята мъдрост, а не в моята собствена. Пази ме да не се облягам на разбирането си. Помогни ми да Ти се доверя с цялото си сърце. Пази сърцето ми, Господи. Пази го от тревога, от горчивина, от обезсърчение. Пази мислите ми. Не позволявай на страха да изгради дом в ума ми. Когато тревожните мисли се опитват да се надигнат, изпълни ума ми с Твоята истина. Изпълни духа ми с мир, който надхвърля разбирането. Святи Душе, приветствам Те днес. Бъди мой водач. Бъди мой съветник. Бъди мой Утешител. Бъди шепотът в ухото ми, който казва: „Това е пътят. Върви по него.“ Говори по-силно от лъжите. Нека гласът Ти успокои всяка буря в мен. Помогни ми да мисля за неща, които са истински, прекрасни, благородни и добри. Помогни ми да ходя в святост, без да се боря, а да пребъдвам. Давам Ти всичко, о, Господи. Не само добрите части от мен, но и счупените. Поставям ги всички, защото знам, че в Твоите ръце нищо не е пропиляно. Ти изваждаш красота от пепелта. Ти правиш всички неща нови. Ти си могъщ, но си добър. Ти си безкраен, но Те е грижа за детайлите. Ти си Богът на галактиките и въпреки това познаваш всеки косъм на главата ми. Затова се предавам целия си. Освобождавам се от контрол. Доверявам Ти се, защото си добър. Ти си верен и ме обичаш много повече, отколкото някога ще мога да разбера. Благодаря Ти, Господи Исусе, че ме обичаше в най-тежките ми дни. Благодаря Ти, че беше до мен, когато се съмнявах в Теб, че ми прощаваше повече пъти, отколкото мога да преброя. Че ме нарече Твой. Покланям Ти се с всичко, което съм. Почивам в Твоята прегръдка. В могъщото и скъпоценно име на Исус Христос, моля се. Амин.

Predpochitam Isus Khristos

Skŭpi Tsaryu Isuse, blagodarya Ti, che me spasi. Vseki pŭt, kogato se nosya, vseki pŭt, kogato padna, vseki pŭt, kogato zabravya koĭ sŭm, Ti idvash tichesh, Ti vŭzstanovyavash. Ti mi napomnyash, che sŭm Tvoĭ. Dori kogato silata mi ot·slabva i tyaloto mi ot·slabva, nyama da se strakhuvam, zashtoto Ti, Isuse, si s men. Ti si silata v moyata slabost. Ti si spokoĭstvieto v moya khaos. Dori da zagubya vsichko, koeto svetŭt kazva, che e tsenno - bogat·stvo, uspekh, reputatsiya, nyama da zagubya nadezhda, zashtoto vse oshte Te imam. I Ti si poveche ot dostatŭchen. Ti si tozi, koĭto obeshta: „Nikoga nyama da te ostavya, nito shte te zabravya.“ I Ti spazi tova obeshtanie. Vŭv vsyaka tŭmna dolina, vŭv vseki nepoznat sezon, vŭv vsyaka tikha nosht, Ti beshe tam. Kogato byakh tvŭrde umoren, za da vdigna glava, Ti ya vdigna za men. Kogato byakh zaobikolen ot neshta, koito ne razbirakh, Ti me zashtiti po nachini, koito ne mozhekh da vidya. Ti me zashtiti ot opasnosti, za koito dori ne znaekh, che sŭshtestvuvat. I blagodarenie na teb moga da kazha s uverenost, che po-velik e tozi, koĭto e v men, ot tozi, koĭto e v sveta. Da, Gospodi, imam nuzhda ot teb. Imam nuzhda ot teb vseki chas. Imam nuzhda ot teb vseki dŭkh. Nyama chast ot zhivota mi, koyato da mozhe da protsŭftyava bez teb. Bez teb sŭm nespokoen. Bez teb sŭm izguben. No v teb namiram mir. V teb namiram pokoĭ. V teb namiram zhivot. Tozi svyat mozhe da predlozhi slava ili bogat·stvo, vnimanie ili aplodismenti, no nishto ot tova ne e traĭno. Nishto ot tova ne udovletvoryava. Nishto ot tova ne me sledva vŭv vechnostta. Zatova izbiram teb, Isuse. Predpochitam da te imam pred vsichko, koeto tozi svyat mozhe da dade. Ti si poveche ot dostatŭchen. Pomogni mi, Gospodi, da ne se zabluzhdavam ot tova, koeto blesti. Pomogni mi da ne gonya senkite, kogato svetlinata na sveta vŭrvi do men. Nauchi me da gradya zhivota si vŭrkhu tova, koeto e vechno, vŭrkhu Tvoeto slovo, vŭrkhu Tvoeto prisŭstvie, vŭrkhu Tvoyata lyubov. Daĭ mi sŭrtse, koeto kopnee za nebeto poveche ot zemyata. Neka ochite mi bŭdat vpereni vŭv vechnostta, kŭdeto molets i rŭzhda ne unishtozhavat i kŭdeto sŭkrovishteto mi naistina e s teb. Dori v momenti, kogato se chuvstvam sam, napomni mi, che nikoga ne sŭm naistina sam. Dori kogato ne moga da te usetya, moga da se doverya, che si blizo. Kogato tyaloto mi e umoreno, bolno ili sŭkrusheno, stoya na Tvoeto obeshtanie. Chrez Tvoite rani sŭm iztselen, iztselen dukhom, iztselen dushata, iztselen tyalom, iztselen na vsyako myasto, kŭdeto bolkata se e opitala da pusne koreni. Blagodarya Ti za istinnostta na Tvoeto slovo v Psalm 37: stikhove 23 i 24: „Gospod utvŭrzhdava stŭpkite na onzi, koĭto se radva na Nego; ako i da se spŭne, nyama da padne; zashtoto Gospod go podkrepya s rŭkata Si.“ Da, Gospodi, mozhe da se spŭna. Mozhe da se spŭna ot strakh. Mozhe da se umorya v chakaneto, no nyama da padna, zashtoto rŭkata Ti e pod men. Ti me khvashtash. Ti me vdigash. Ti me dŭrzhish, dokato moga da se izpravya otnovo. Za da ne zhiveya v strakh, bez strakh ot bŭdeshteto, bez strakh ot proval, bez strakh ot tova, koeto tozi svyat mozhe da donese. Zashtoto znam koĭ me dŭrzhi i znam koĭ dŭrzhi utre. Gospodi Isuse, napŭt·stvaĭ vsyaka moya stŭpka. Bŭdi moyat kompas, kogato ne znam nakŭde da trŭgna. Bŭdi moyata svetlina, kogato pŭtyat napred e tŭmen. Nauchi me da khodya v Tvoyata mŭdrost, a ne v moyata sobstvena. Pazi me da ne se oblyagam na razbiraneto si. Pomogni mi da Ti se doverya s tsyaloto si sŭrtse. Pazi sŭrtseto mi, Gospodi. Pazi go ot trevoga, ot gorchivina, ot obezsŭrchenie. Pazi mislite mi. Ne pozvolyavaĭ na strakha da izgradi dom v uma mi. Kogato trevozhnite misli se opitvat da se nadignat, izpŭlni uma mi s Tvoyata istina. Izpŭlni dukha mi s mir, koĭto nadkhvŭrlya razbiraneto. Svyati Dushe, privet·stvam Te dnes. Bŭdi moĭ vodach. Bŭdi moĭ sŭvetnik. Bŭdi moĭ Uteshitel. Bŭdi shepotŭt v ukhoto mi, koĭto kazva: „Tova e pŭtyat. Vŭrvi po nego.“ Govori po-silno ot lŭzhite. Neka glasŭt Ti uspokoi vsyaka burya v men. Pomogni mi da mislya za neshta, koito sa istinski, prekrasni, blagorodni i dobri. Pomogni mi da khodya v svyatost, bez da se borya, a da prebŭdvam. Davam Ti vsichko, o, Gospodi. Ne samo dobrite chasti ot men, no i schupenite. Postavyam gi vsichki, zashtoto znam, che v Tvoite rŭtse nishto ne e propilyano. Ti izvazhdash krasota ot pepelta. Ti pravish vsichki neshta novi. Ti si mogŭsht, no si dobŭr. Ti si bezkraen, no Te e grizha za detaĭlite. Ti si Bogŭt na galaktikite i vŭpreki tova poznavash vseki kosŭm na glavata mi. Zatova se predavam tseliya si. Osvobozhdavam se ot kontrol. Doveryavam Ti se, zashtoto si dobŭr. Ti si veren i me obichash mnogo poveche, otkolkoto nyakoga shte moga da razbera. Blagodarya Ti, Gospodi Isuse, che me obichashe v naĭ-tezhkite mi dni. Blagodarya Ti, che beshe do men, kogato se sŭmnyavakh v Teb, che mi proshtavashe poveche pŭti, otkolkoto moga da prebroya. Che me nareche Tvoĭ. Poklanyam Ti se s vsichko, koeto sŭm. Pochivam v Tvoyata pregrŭdka. V mogŭshtoto i skŭpotsenno ime na Isus Khristos, molya se. Amin.